Наемът на отделна стая в апартамент – или организирането на съквартиранство – е нарастващ пазарен сегмент в България, особено в студентските и младежките квартали. За собственика, живеещ в имота, или за наемател, искащ да намали разходите чрез пренаемане, това е специфична правна и практическа ситуация.

Правната рамка при наем на стая
Наемът на стая е напълно законен и се урежда с договор за наем на обособена част от жилище. Важно: ако собственикът живее в имота и дава под наем само стая, той не е задължен да регистрира договора в НАП по общия ред за наем – но доходите от наема пак подлежат на деклариране и облагане. Ако собственикът НЕ живее в имота и отдава отделни стаи, ситуацията е еднаква с наема на цял апартамент.

Пренаемане – кога е разрешено?
Наемателят на цял апартамент може да организира съквартиранство само ако договорът му с наемодателя го позволява изрично. При липса на такава клауза, пренаемането е забранено и е основание за прекратяване на договора. Ако сте наемодател, решете предварително дали допускате пренаемане и го отразете ясно в договора.

Практически предизвикателства при съквартиранти
• Споделените пространства (кухня, баня) са честа причина за конфликти. Уточнете правилата за почистване и ползване.
• При повреда в имота – кой съквартирант носи отговорност? Договорете солидарна отговорност.
• Гости и шум – поставете ясни правила за гости и нощен шум.
• Напускане на един от съквартирантите – предвидете механизъм в договора.

Ценообразуване при стаи
Наемът на стая е обикновено 55-70% от наема на съответния едностаен апартамент в същия квартал. Например, ако едностаен апартамент се наема за 600 лв., стая в споделен тристаен апартамент е реалистично да се наеме за 350-420 лв. За собственика, притежаващ тристаен апартамент, отдаването на две стаи поотделно може да донесе с 20-30% повече приходи от наема на целия апартамент на едно семейство.