В България съществуват хиляди имоти с нежилищно предназначение – ателиета, студийни помещения, офиси, магазини – в които на практика живеят хора или са отдадени за жилищно ползване. Правният статут на такива имоти е специфичен и крие рискове, за които собствениците трябва да знаят.

Какво означава предназначението на имота?
Всеки имот в България има определено предназначение, вписано в документите му – жилищно, нежилищно (офис, ателие, магазин), или смесено. Предназначението определя за какви цели имотът може законно да се използва. Ателието е нежилищен имот – то е предназначено за творческа дейност, не за постоянно обитаване.

Каква е реалността?
На практика много ателиета в София, Пловдив и Варна се обитават и отдават под наем като жилища. Цената им е по-ниска от жилищата, данъкът сгради е по-висок (нежилищни имоти се облагат по-висока ставка), и те нямат право на статут на "основно жилище" за данъчни цели. Живеенето в ателие не е забранено само по себе си, но е свързано с правни ограничения.

Рисковете при отдаване на ателие за жилищен наем
• Наемателят не може да се регистрира на постоянен адрес в ателие – само на настоящ.
• При административна проверка може да се установи несъответствие с предназначението.
• При продажба – купувачите с ипотека срещат затруднения, тъй като банките кредитират по-трудно нежилищни имоти.
• По-висок данък сгради – нежилищните имоти се облагат с по-висок данък от общините.

Промяна на предназначението – как се прави?
Промяната на предназначение от ателие/офис към жилище е възможна, но административно сложна. Изисква одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж (дори без строителни дейности), и съгласие на етажната собственост. Разходите и времето варират, но при ниска начална цена на ателието, промяната може да се изплати чрез значителното нарастване на стойността.